Стефан Делайе: Всеки, които желае да прави бизнес във Франция, е третиран като французин

Г-н Делайе, добре дошъл в България отново. В предварителния разговор ми казахте, че сте тук от 23 години. Как се промени България за цялото това време?

България, от една страна, се е променила доста, а от друга - не съвсем. Преди 23 години не съм и предполагал, че ще бъдем тук, където се намираме днес. Има подобрения за гражданите, ситуацията е различна. Ние французите сме оптимисти, и аз, разбира се, като един французин, гледам оптимистично на видяното. Смятам, че стандартът на живот на българите се е променил като цяло. Има постижения, като едно от тях безспорно е Софийското метро. И макар не в огромен мащаб, то служи добре на гражданите. Виждате, че в градове като София, Пловдив и Варна има едно цяло ново поколение от млади хора, които работят в изключително бързо развиващи се IT сектори, и ние сме една от водещите страни там, заедно с Полша. По отношение на безработицата, имаме доста заети хора в редица сектори.

Споменахте, че французите са оптимисти генерално. Оптимистична е теорията, като погледнем числата назад в отношението между България и Франция. От 2005 г. насам двустранният стокообмен се развива изключително бързо. За последните 10 години достигна над 2 милиарда евро. Как се развива инвестиционният потенциал на Франция в България сега?

Има две страни, с които България се развива едновременно по отношение на Франция и търговските умения. Това са Румъния и Гърция. Смятам, че България доста време е имала една по-задна позиция спрямо Атина и Букурещ. Ситуацията към днешна дата е по-различна. Роля играе членството на страната в Европейския съюз и макар и през 2007 г., ние знаем, че това е един дълъг процес, който не се развива в рамките на няколко години. За да бъда кратък, ще отбележа, че България към днешна дата е във фокуса на френските компании, които търсят страна, в която да инвестират. Сега имаме визита на MEDEF, който е еквивалент на БСК и КРИБ. Конкретно това са 4000 компания, от които 130 представители днес са в София, което за нас представлява огромна перспектива в бъдеще. Но ако говорим за вече реализирани инвестиции в България, френска компания започна работа по изграждането на нов завод в Плевен на стойност 60 милиона евро. Друга, която е в сектора на автомобилостроенето, потвърди инвестициите си в България като избра да се позиционира в Стара Загора. Schneider, който е водещият производител и износител на електрически компоненти, инвестира 60 милиона евро в ново производство край Пловдив. Френско-българската търговско-индустриална камера подпомага френските инвеститори и компании, които търсят да насочат своите производства от Азия към Европа, и по този начин ние смятаме, че България е една страна, която може да отговори на техните очаквания.

Франция, обаче, е и голям пазар за българските компании. Вие сте общо взето, можем да кажем шестият по големина пазар за българските компании. Въпреки това, има ли все още място, има ли накъде българските експортно-ориентирани фирми да намерят своето място на френския пазар? Какъв е потенциалът на българските компании да продават все повече във Франция?

Както вече споменах, Schneider е френска компания, която произвежда своите продукти тук в България и ги изнася за френския пазар. Другият успешен пример, който можем да посочим, е секторът на авиостроенето. Тук в България се произвеждат врати за големи самолети, като Airbus и не става въпрос за евтина работна ръка, а за добавена стойност, и поради това тези компании са избрали България. Също така, да не забравяме и сектора на текстила. Много от френските марки произвеждат дрехите си именно в България. Българското розово масло също е изключително ценено във Франция и то се използва в много козметични продукти. Мисия в камарата е да подпомогнем българските компании да изнасят своите продукти във Франция. Но трудностите идват, защото липсва маркетинг и стратегия на развитие при българските предприятия. Разбира се, да не забравяме езиковата бариера. Французите обичат хората да им говорят на техния език, така че това са трудностите, които ние срещаме и по-скоро сценарият, който наблюдаваме, са френски компании, които търсят свои поддоставчици и партньори тук.

Само това ли е проблемът обаче? В България много често говорим, споменаваме една дума – корупция. Срещали ли сте Вие такъв проблем тук?

В камарата имаме както големи предприятия, така и малки и средни. Корупцията съществува в България, но я има и във Франция. Единствената разлика, която мога да посоча е, че ако Вие искате да създадете своята компания у нас, ще бъдете третирани като французи и аз не смятам, че би имало вариант в който да бъдете третирани по различен начин. Смятам, че в България това, което мога да посоча като разлика е, че тук има едно неравенство по отношение на третирането на българските компании и на чуждестранните инвеститори. Проблемът е, че в България доста често те са третирани по различен начин и биват обвинявани за различни проблеми в страната. По отношение на корупцията искам да кажа също, че нивото на заплатите в администрацията е изключително ниско и това подпомага средата за нея. 

Когато аз съм един инвеститор, който иска да инвестира 50 милиона евро, трябва да се подпиша пред човек, който вероятно печели хиляда лева, и ако това не се промени, вероятно ще продължаваме да имаме такива проблеми с корупцията.

Знаете, че две от националните цели пред България в следващите години са влизането в Шенген и в еврозоната. Ние сме икономическо предаване и повече ни интересува темата с еврозоната. Какво ще се промени, когато България стане пълноправен член на този клуб? Ще има ли съответните предимства за френските компании в България и за българските във Франция?

Аз съм убеден и стопроцентов еврофил, но също така съм и малко българин и винаги съм твърдял, и смятам, че ние сме по-силни заедно. България е част от Европа, която дължи на страната една голяма ангажираност – най-вече по отношение на мнението на гражданите и усещането им за присъствието на Европейския съюз в техния ежедневен живот. За елитите, за еврофондовете и за големите предприятия, разбира се, членството в съюза е изключително важно и те успяват да имат своите предимства благодарение на него. Но ние виждаме, че по отношение на гражданите ситуацията е по-различна и те продължават да имат трудности в своя живот въпреки членството ни в него. Разбира се, за обикновените граждани, визирайки Гърция и летните почивки, приемането ни в Шенген би ги улеснило доста. Влизането в еврозоната би означавало доверие в нашата страна, също така би демонстрирало стабилността на българската икономика и на банковата ни система. По отношение на бизнеса, приемането на еврото елиминира валутните операции между различните национални валути, като се избягват спекулации, свързани с покупко-продажбата в други валути. Противниците на еврото смятат, че ние нямаме нужда от него, тъй като имаме фиксиран валутен борд, левът е фиксиран спрямо еврото, но аз мятам, че България е Европа и ние трябва да имаме една обща валута, съответно, влизането в еврозоната и в Шенген със сигурност би спомогнало за полезните търговски обмени.

Шенген е едно отваряне на нашите граници и това ще позволи на гражданите да пътуват напълно свободно в рамките на ЕС, което не се случва днес.

България е Европа, а Европа има една нова политика – Зелената сделка. Говорим за нея много отдавна, но като че ли в последните месеци България най-накрая осъзна какво ще се случи. Въпреки това, редица инвеститори, с които говоря, казват, че Зелената сделка отслабва индустрията на цяла Европа. Не избързахме ли прекалено много? Не се ли опитваме твърде скоростно да влезем в новия зелен свят?

Смятам, че сме далеч, но също така смятам, че ние сме засегнати от тази зелена политика, както например и Полш. По отношение на обменянето на енергийните сделки през 2049 г. Полша би следвало да приключи с всички централи, използващи въглища. Не казвам, че във всички страни трябва да бъде еднакво, но смятам, че имаме нужда от повече време, за да преработим своите политики.

Добре, накрая, питам всички инвеститори един и същи въпрос: защо България продължава да бъде толкова бедна - най-бедната в целия Европейски съюз - 16 години след като влезе в този клуб на богатите европейски общности, въобще на богатите световни общности?

Поради доста причини, една от които вече споменах, и тя касае структурните промени в страната. И тук не става въпрос за Европейския съюз, който трябва да управлява България - тук става въпрос за местната власт, която трябва да се справи с всички тези проблеми. Въпреки че минималната работна заплата расте всяка година, тя продължава да бъде най-низката в блока. Въпреки това, за да бъда оптимист, ще кажа, че тази разлика между България в Европейския съюз намалява все повече и повече. В същото време, трябва да отбележим, че е почти невъзможно от една страна да бъдеш най-добрият ученик по отношение на държавни заеми и кредити, и в същото време да можеш да удвоиш заплатите и, съответно, да подобриш икономиката си. За мен по-големият проблем за нашата икономика е също така лошата демографска ситуация в България и застаряващото население, тъй като в България все още няма такива структурни промени и правителството не инвестира в образование и здравеопазване, не стимулира заплащането на българите. Днес Вие като млад човек предполагам, имате семейство и Вашите деца ще предпочитат да работят и да учат в чужбина - например в страни като Франция, Испания или може би и САЩ, а пък нашата сила и силата на България е тя да бъде обединена, което за съжаление не е случаят днес. Една разединена страна трудно би могла да постигне напредък в развитието си.